Работа с диагнози

Под работа с диагнози се разбира, терапевтина работа по МКБ 10.
Това са диагнози и състояния от тревожният сектор, депресивният сектор, афективни и шизофренни разстройства и личностови такива. Какво представляват те?

Тревожни разстройства и състояния
Случайното безпокойство е нормална част от живота. Може да се почувствате неспокойни, когато сте изправени пред проблем на работното място, преди да направите тест или да вземете важно решение. Но тревожните разстройства включват повече от временна тревога или страх. За човек с тревожно разстройство тревожността не изчезва и може да се влоши с течение на времето. Чувствата могат да възпрепятстват ежедневните дейности като представяне на работа, работа в училище и взаимоотношения.
Тревожните разстройства са група от психични разстройства и епизоди, характеризиращи се с чувство на тревожност и страх . Тревожността е тревога за бъдещи събития и страхът е реакция на настоящите събития. Тези чувства могат да причинят физически симптоми (психогенни реакции), като бърз сърдечен ритъм, треперене, изотяване, и необясними медицински симптоми като гастроезофагеална рефлуксна болест, кашлица, ускулни потрепвания, скованост и т.н.. Има редица тревожни разстройства: генерализирано тревожно разстройство, специфични фобии , социално тревожно разстройство , тревожност от раздяла (загуба, скръб, неотработена стресова ситуация) , агорафобия , паническо разстройство, селективен мутизъм, обсесивно – компулсивно разстойство, пост травматичен стрес, здравна тревожност  . Хората често имат повече от едно тревожно разстройство, когато не реагират на време и не го парират. Коморбидността е характерна тук. Причината за тревожни разстройства е комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Тревожните разстройства често се появяват при други психични разстройства, особено тежко депресивно разстройство , личностните разстройства, алкохолната, хазартната и наркотичната зависимост и хранителните разстройства.  

 Депресивни разстройства и състояния

Депресивното разстройство не е преминаващо „сиво” настроение, а по-скоро упорити чувства на тъга и безполезност, липса на желание да се ангажираш с предишни приятни дейности. Сложна болест на ума.
Хората с депресивно заболяване не могат просто да се „дръпнат“ и да се подобрят. Без лечение, симптомите могат да продължат седмици, месеци или години. Депресията е често срещано, но сериозно заболяване и повечето хора, които я изпитват, се нуждаят от лечение, за да се подобрят. Подходящото лечение обаче може да помогне на повечето хора, които страдат от депресия.

Депресивните разстройства идват в различни форми. Въпреки това, в рамките на тези видове има вариации в броя на симптомите, както и тяхната тежест и упоритост: лека, умерена, тежка депресия, дистимнно депресивно растройство, психотична депресия, следродилна депресия, сезонно афективно разстройство, маниакален депресивен епизод при биполярното афективно разстройство и други.

Тежестта на симптомите варира според отделните индивиди и с течение на времето:

• Продължително тъжно, тревожно или „празно” настроение
• Чувство на безнадеждност или песимизъм
• Чувство за вина, безполезност или безпомощност
• Загуба на интерес или удоволствие в хобита и дейности, които някога са носели удволетворение
• Намалена енергия, умора без явна физическа или ментална натовареност
• Затруднена концентрация,  запомняне или вземане на решения
• Безсъние
• Нарушен апетит – липса или преяждания
• Суицидни помисли
• Безпокойство, раздразнителност

   И продължителни физически симптоми като: главоболие, храносмилателни нарушения и хронична болка.

Депресията при жените

Жените изпитват депресия два пъти по-често, отколкото мъжете. Биологичните, жизнените, хормоналните и други фактори, характерни за жените, могат да бъдат свързани с тази статистика. Проучванията са сочат, че хормоните пряко засягат мозъчната химия, която контролира емоциите и настроението. Някои жени могат да бъдат по – податливи към тежка форма на предменструален синдром, наречена пременструално дисфорично разстройство (PMDD). Тези жени, обикновено в този период са в „мрачно” настроение. Учените изследват как цикличното покачване и падане на естроген и други хормони може да повлияе на мозъчната химия, свързана с депресивните заболявания.
Например, жените са особено уязвими от депресията след раждането, когато хормоналните и физическите промени, заедно с новата отговорност за грижа за новороденото, могат да бъдат преобладаващи. Много от новите майки преживяват кратък епизод т.нар. адаптивна депресия, но някои ще развият следродилна депресия, много по-сериозно състояние, което изисква активно лечение и емоционална подкрепа за новата майка. Някои проучвания показват, че жените, които преживяват депресия след раждането, са имали предишни депресивни епизоди.
Много жени също се сблъскват с дистрес в работата и отговорностите по домовете, самообучение и грижа за деца и застаряващи родители, злоупотреби, бедност и напрежение в отношенията.

 Депресията при мъжете

Изследванията сочат, че  най-малко 6 милиона мъже в Съединените щати страдат от депресивно разстройство всяка година. Клиничните данни разкриват, че докато жените и мъжете могат да развият стандартните симптоми на депресия, те често изпитват симптомите на депресия по различен начин и могат да имат различни начини за справяне. Мъжете са по-склонни да признаят умора, раздразнителност, загуба на интерес към работа или хоби,  нарушения на съня, отколкото чувство на тъга, безполезност и прекомерна вина. Някои изследователи се питат дали стандартната дефиниция на депресията и диагностичните тестове, основаващи се на нея, адекватно улавят състоянието, което се  случва при мъжете.

Депресията може да повлияе и на физическото здраве при мъжете по различен начин от жените. Едно проучване показва, че въпреки че депресията е свързана с повишен риск от коронарна болест на сърцето при мъжете и жените, само мъжете страдат от висока смъртност.

Вместо да признават чувствата си, да потърсят помощ или да търсят подходящо лечение, мъжете могат да се обърнат към алкохола или наркотиците, или стават работохолици, опитвайки се да скрият депресията си от себе си, семейството и приятелите си. Други мъже могат да реагират на депресия, като се занимават с безразсъдно поведение, поемат рискове и поставят себе си в опасност. Четири пъти повече мъже, отколкото жени, умират от самоубийство в Съединените щати, въпреки че жените правят повече опити за самоубийство по време на живота си.

Лечение

Депресията, дори и най-тежките случаи, е високо лечимо разстройство. Както при много заболявания, колкото по-рано започне лечението, толкова по-ефективна е тя и толкова по-голяма е вероятността повторението да бъде предотвратено. Подходящото лечение на депресия започва с физически преглед от лекар. Някои лекарства, както и някои медицински състояния, като вирусни инфекции или нарушения на щитовидната жлеза, могат да причинят същите симптоми като депресията и лекарят трябва да изключи тези възможности чрез изследване, интервю и лабораторни тестове. Ако се изключи физическа причина за депресията, психологическата оценка и терапия трябва да се сезира.  След като бъде диагностициран, лечението включва най – често  медикаменти (за тежка форма) и психотерапия.

Афективни растройства

Афективнире разстройства са разстройствата на настроението и са едни от формите на тежките психични заболявания. Нарушенията на настроението попадат в основните групи на повишено настроение, като мания или хипомания. Депресивно настроение, сред които най-известното и най-изследвано е голямо депресивно разстройство (MDD) (обикновено наричана клинична депресия, еднополюсна депресия или голяма депресия). И настроения, които циклират между мания и депресия, известни като биполярно разстройство (BD). Съществуват няколко подтипа на депресивни разстройства или психиатрични синдроми, характеризиращи се с по-малко тежки симптоми като дистимично разстройство и циклотимично разстройство. Разстройства на настроението също могат да бъдат предизвикани от психотропно вещество или да се появят в отговор на някакво медицинско състояние .

Афективните спектрални разстройства включват:

• Хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието
• Биполярно разстройство
• Телесното дисморфно разстройство
• Булимия невроза и други хранителни разстройства
• Катаплекси
• Дистимия
• Генерализирано тревожно разстройство
• Хиперсексуалност
• Синдром на раздразненото черво
• Импулсни контролни нарушения
• Клептомания
• Мигрена
• Голямо депресивно разстройство
• Обсесивно-компулсивно разстройство
• Панично разстройство
• Посттравматично стресово разстройство
• Предменструално дисфорично разстройство
• Социално тревожно разстройство
• Фибромиалгия  

Следните състояния могат да бъдат част от спектъра , придружаващ афективните разстройства.:

• Хронична болка
• Прекъсване на експлозивното разстройство [4]
• Патологичен хазарт
• Лично разстройство
• Пиромания

Лечение

Лечението при афективните разстройства е медикаментозни и психотерапия, които да вървят успоредно. Когнитивната поведенческа терапия показва завидни резултати при лечението, а Схема терапията в последствие работи с личността като рецидив.  

 Личностни разстройства

Личните разстройства се характеризират с трайна колекция от поведенчески модели, често свързани със значителни лични, социални и професионални смущения – дисфункционално поведение, не присъщо за дадена конкретна ситуация. Личностните разстройства също са негъвкави и широко разпространени в много ситуации, до голяма степен поради факта, че такова поведение може да е его-синтетично (т.е. моделите са съвместими с интегритета на индивида в егото) и следователно се възприемат като подходящи за този индивид. Това поведение може да доведе до недобросъвестни умения за справяне и може да доведе до лични проблеми, които предизвикват крайно безпокойство, стрес или депресия. Тези модели на поведение обикновено се разпознават в началото на зрялат. Тези, които са диагностицирани с нарушение на личността, могат да изпитват затруднения в познанието, емоционалното, междуличностното функциониране или контрола на импулсите. Като цяло разстройствата на личността се диагностицират при 40%-60% от психиатричните пациенти, което ги прави най-честата психиатрична диагноза.
Според DSM-5, разстройство на личността може да бъде диагностицирано, ако има значителни увреждания в самостоятелното и междуличностното функциониране заедно с една или повече патологични личностни черти. Освен това тези характеристики трябва да бъдат  сравнително стабилни във времето и съвместими в ситуации,  да не бъдат разбирани като норма за развитието на индивида или за социално- културната среда. Класифицирани са 10, като най- често срещаните са параноидно личностово разстройство, шизопитно личностово разстройство, гранично личностово разстройство, анисоциално личностово разстройство, хистерионно личностово и нарцистично личностови растройства.
Докато разстройствата на личността могат да се различават от психичните разстройства като шизофрения и биполярно разстройство, те по дефиниция водят до значително „увреждане”. Преполага се, че засягат около 10% от хората, въпреки че тази цифра в крайна сметка зависи от това къде клиницистите наричат ​​линията между „нормална“ личност и тази, която води до значително „увреждане”. Характеризирането на десетте нарушения на личността е трудно, но тяхното диагностициране е надеждно. Например, колко далеч от нормата трябва да се отклонят личностите, преди да могат да се считат за разстройство? Колко значимо е „значително увреждане“? И как трябва да се дефинира „значително“?

Автор: Анелия Димитрова