Истината за Пасивно-агресивното поведение

Пасивно-агресивното поведение е изключително обезпокоително състояние и неразбран феномен. Хората често се обвиняват един-друг в такова поведение без наистина да разбират неговата същност. От друга страна, когато се сблъскат с истинска пасивна агресия, те са неспособни да се припознаят като жертви. И така, кой е пасивно – агресивен човек? По същество, това е човек, който се занимава с непряк израз на гняв. Този човек, който не е в състояние да признае на себе си или на други лица, че е ядосан, затова несъзнателно „погребва“ това чувство дълбоко в психиката си. За съжаление, погребаните емоции не си остават такива, а си намират начини да се проявяват под една или друга форма. Гневът е сложна емоция. Той е едновременно мощен и опасен – път към успеха и знак за разрушителност.

Да, трудно е да се отдели гневът от насилието, защото гневът е прикрито насилие. Нека си изясним какви са проявите на пасивно – агресивния човек. Като за начало той никога не е конкретен по даден спор или разговор и рядко има предвид това, което говори. Затова трябва да се наблюдават действията му, той “влетява” с куп негативни думи, причинява достатъчно стрес и емоционална вреда на събеседника си без видима причина и яснота по обсъжданата тема. Друг показател е избягването на отговорността с извинението, че просто е забравил за поетия ангажимент, това си е вид наказание. Такъв човек никога не е виновен за каквото и да е било, той е безгрешен. Виновни са всички останали хора или обстоятелства, които са довели до дадена ситуация и трябва да бъдат наказани. Тук вече излиза друга черта, те отмъщават със заявката, че това е справедливост. Пасивно – агресивните хора имат страх от емоционално обвързване, те не вярват на никого и са почти винаги подозрителни, „загнездват“ чувство в партньора си, че иска прекалено много с цел да не се очаква от тях нищо. Винаги играят ролята на жертвата, когато нещата излязат извън техния доминант. И със сигурност сроковете не са за тях, те са над останалите, за тях важи максимата: „Отложи днешната работа за утре, за следващия ден…година…“. От цялата тази картина до тук се стига до генералния извод за хората проявяващи пасивна агресия: те ползват лъжата, за да избегнат отговорността и да премоделират нещата за себе си както им е удобно с цел да не бъде нарушена зоната им на комфорт. Пасивно – агресивният човек е неспособен да има емоционална връзка с абсолютно никой. Психологически, такъв човек се нуждае от отдушник на гнева си, но е ужасен да го излее. Страхът му е, че ако се освободи от него може да нарани хората около себе си или да бъде наказан затова, че го е направил. От друга страна, като всяко чувство, гневът настоява да бъде освободен и се бори с несъзнателните бариери на личността.

Автор: Анелия Димитрова