Терапията може да бъде мистериозна и смущаваща, особено ако не знаете какво да очаквате. Така че, ето ви моят опит в психотерапията и какво искат клиентите да знаят за терапевтичният процес:

Не е работа на терапевта да  дава съвет
Не сте при нас всъщност да ви кажем дали да се откажете от брака или  работата си. Реалната работа в терапията е да се опознаете по-добре и да промените начинът, по който мислите, начинът, по който се държите и начинът, по който разбирате света. И отоговорите ще си дойдат сами. Процесът на терапията не е да даваме добри съвети.

Разбира се, можем да обясним механизма за справяне с психични заболявания и епизоди като депресия, тревожност или биполярно разстройство, но когато става въпрос за решенията в личният ви живот, ние играем роля по-скоро на фасилитатор.
Наистина ли искаш да дойдеш на терапия, за да дадеш силата си на някой друг или искаш да се научиш да имаш тази сила за себе си?  

Вероятно и ние виждаме във вас терапевт за нас
Никога няма да се доверя на терапевт, който не е бил на терапия, аз лично.  Психолозите, добрите такива, намират отговори за себе си в процесът на терапия с вас. Защото в крайна сметка, за да бъдем полезни за вас, ние трябва да се познаваме до болка.

Терапевтите не предписват медикаменти. Те са самите медикаменти.
Това практически е работа на психиатрите. Но вашият психолог може да координира работата си с лекарят и да прекрати или включи в лечението медикаменти според състоянието ви.

Не е задължително да сте диагностицирани с психично разстройство, за да ходите на терапевт
Едно често срещано погрешно схващане: „ Не съм „луд”, за да ходя на психолог!”. Има много причини, поради които хората ходят на терапия, които нямат нищо общо с разстройствата, а тези, които имат такива това не е нещо, за което да се срамуваме, и причината е само една – никой не е застрахован от това, същото е като грипа. Така че се замислете!  Ще получите помощ от експерт, точно както за всяко друго медицинско състояние.

Терапевтът ви не говори пред приятелите си за вас
Правило номер едно е поверителността в нашата професия и всеки ценящ и уважавщ професията си психолог го спазва. Единственото споделяне, което правим е обсъждане на сериозни случаи с колеги с цел по – добра адекватна помощ за вас. Обсъждането на случаи не включва лични данни и вашата идентичност, а спимтоматика, терапевтичен план и развитие.

Просто отиването на психолог няма да ви помогне – трябва да практикувате нещата, които се случват в процеса
Психотерапията не е като да отидете при вашия лекар за инфекция на синусите и да си отидете с антибиотик и готово. Тя изисква сътрудничество - не само пасивно да седите и да чакате резултатите сами да си дойдат или терапевтът да го свърши вместо вас с вълшебна пръчица. От практиката ми съм забелязала, че има клиенти, които очакват да им задам няколко въпроса и готово нещата да си дойдат от само себе си. Не става така, трябва движение и от клиентът. Колаборативен емпиризъм.

Не е задължително терапията да бъде дългосрочен ангажимент
Понякога хората се колебаят да се дойдат при мен, защото си мислят, нещо от рода на: „ Ако отида веднъж ще се засмуквам в продължение на 10 години, три пъти седмично! Не, благодаря!”, и това усещане е нищо друго освен едно огромно грешно решение. Продължителността и честотата на терапията са много индивидуални. Тя може да бъде еднократна консултация, няколко месечна, от 8 до 20 сесии веднъж  седмично или на две седмици... Всичко е според състоянието ви, през какво преминавате в момента, какво искате да постигнете за себе си.

Напълно е разумно да зададете въпроси за подхода на терапевта в първата или втората сесия. Неща като: Как изглежда лечението? Колко време ще работим заедно? Как ще разбера кога сме готови? За какво ще работим заедно? Всеки уважаващ професията си психолог ще ви даде тези отговори преди да сте ги задали.

Правилното напасване  е   най-важният фактор, когато става въпрос за намиране на терапевт
Как изглежда това напасване? Разбиране, увжение, доверие. Опитът от самата терапия не винаги ще бъде забавен или приятен, но в контекста на това, трябва да се чувствате сигурни, приети, чути и понякога оспорвани.
Може да ходите при  най-добрият и най-квалифициран терапевт в целия свят, но ако напасването между вас двамата не е добре, няма да бъде толкова ефективна терапията, да не кажа изобщо.  Това, което ни показват научните изследвания е, че от всички различни променливи в терапията – видове лечение, образование на психолога, продължителност на лечението, всичко това –  един от най-големите фактори в терапевтичния успех е напасването.

Спирането на терапията не означава, че никога няма да се върнете пак
Като терапевт, това което се надявам е, че до края на процесът клиентът ще подобри функционирането си  независимо дали в отношенията си или в работата си или като студент, майка, съпруг и т.н. Че той чувства, че  допринася за това, което е в негова полза и работи по въпроса за отстраняването на симптомите, които изпитва.
Разбира се, в животът се случва и нещата се променят, а само защото се чувствате по-добре от години, не означава, че няма да имате нужда от помощ отново в бъдеще. Това не означава, че никога няма да се нуждаете от бустер сесия или терапия.

Животът е кръговрат, в крайна сметка и ние трябва да се движим според него по възможно най – добрия начин за нас самите.

Терапевтът няма всички отговори
Понякога хората си мислят, че терапевтите имат специална способност да видят вътре в теб, но ние наистина ги нямаме. И не можем да го направим ако вие, клиентите не ни позволите. И, да, не сме врачки, ясновидци и нямаме свръхестествени способности. Имаме специализирано образование в конкретна школа (да, като лекарите сме, както има кардиолози, хематолози и т.н. и ние имаме специализация в отпределена школа – когнитивно – поведенчески терапевт, психоаналитик, психодрамам терапевт...всеки със съответният подход на работа), разбиране за това какви са хората, как хората се държат, как  и кога им вредят  емоциите. И всичко това само ако хората ни споделят, т.е. да има ефективен терапевтичен процес, доверие. Мисли не четем и не предсказваме бъдещето.

Да си терапевт е трудна работа
От жонглирането между няколко клиенти всеки ден и подпомагане на пациентите с особено травматични събития и разстройства, това може да бъде невероятно обезкуражаваща професия. Изискваща доста енергия и любов към професията да слушаш час след час, ден след ден, месец след месец истории, които не са никак в розовият сектор и след това да имаш сили за семейството си и за себе си. Освен това ние сме професионални пазители на тайни. Така, че моят личен апел към вас нашите клиенти и пациенти е да уважавате труда ни. Ние работим за вашето благополучие...буквално. Нашият успех и удволетворение се измерва с вашият. Аз лично обичам хората, затова си и обичам работата, да опознаеш човек е толкова просто и не чак толкова... Винаги когато видя процес на растеж ме зарежда с енергия за следващият такъв.
Благодаря!

Автор: Анелия Димитрова