Всички бихме искали да вярваме в това, че сме рационални и логични в мисленето си и решенията, които взимаме. Истината е друга. Тъжен факт е, че сме постоянно под въздействието на когнитивни изкривявания, които разрушават точно тази рационалност и логичност, благодарение на нашите вярвания, убеждения с които живеем всеки ден и под въздействието на които взимаме решенията в живота си. Понякога тези изкривявания са доста очевидни и вие можете сами да ги разпознаете. Други са толкова финни, че е невъзможно да бъдат забелязани освен от специалист в областта, а именно психолог в когнитивно – поведенческата терапия.

Ето и някои от многото когнитивни изкривявания, които имат мощно влияние върху начина, по който мислим, чувстваме и действаме.

Потвърждение на убежденията – предубеденост

Хората са склонни да се вслушват повече в информация, която потвърждава вярванията им. Това може да е практическа истина, когато става дума за въпроси като контрол върху оръжия или глобалното затопляне - вместо да се вслушат в противниковата страна и да разглеждат всички логични и рационални факти, хората са склонни просто да търсят неща, които подсилват това, в което те вече вярват. Редица експерименти, проведени през 1960 г. показват, че хората са склонни да търсят информация, която потвърждава съществуващите им убеждения. За съжаление, този вид пристрастия могат да ни попречат и ни пречат да гледаме обективно на ситуации, да повлияят на решенията, които взимаме, и да доведат до лоши и деструктивни за личността избори. Така например по време на политически избори, хората са склонни да търсят положителна информация, която облагодетелства техният кандидат, и информация, която хвърля противниковата страна в отрицателна такава. Така се изключват обективни факти, интерпретирайки информацията по начин, който поддържа само съществуващите ни вярвания и се помнят подробности, които поддържат тези вярвания. Наблюдения:

• Лицата, които вярват в екстрасензорните възприятия (ESP), ще следят отблизо случаите, когато те са "мислели за мама и след това телефона е иззвънял и е била тя". Игнорирайки факта, че много пъти за мислели за майка си и тя не се е обадила или не са мислили за нея, а тя се е обадила. Също така ще пропуснат очевидни неща, като това, че на всеки две седмици се чуват с майка си, което ще рече че тяхната честота на “мислене за мама” ще нарастне в края на втората седмици, което води до повишаване на честотата на съвпадението. (Goodwin, 2010 г.)

• Ние също така игнорираме информация, която оспорва нашите очаквания. Ние сме по-склонни да помним (и повтаряме) стереотип- последователна информация и да забравяме или игнорираме стереотип- непоследователна информация, това са еднопосочни стериотипи, които се поддържат обикновено от хипотези, а не доказателства. Ако научите, че вашият нов приятел мрази канадския хокей и обича ветроходство, и мексиканският ви такъв приятел мрази пикантни храни и обича рап музиката, вие сте по-малко склонни да помните този нов стереотип- непоследователна информация. (Sanderson, 2010 г.)

• Groopman (2007) посочва, че потвърждаването на убежденията може да бъде комбинирано с реални убеждения, така че да имаме грешна диагноза в лекарския кабинет.
Лекар, който е направил конкретна хипотеза за това какво заболяване има пациентът може след това да задават въпроси, отговорът на които да бъдат доказателство, тенденция за потвърждение на неговата диагноза. Groopman смята, че медицинското обучение трябва да включва курс по индуктивни разсъждения, който ще образова лекарите за такива отклонения. Осъзнаването на тези неща ще доведе до по-малко диагностични грешки. A добрият диагностик ще тества първоначалната си хипотеза, чрез търсене на доказателства срещу нея. (Gray, 2011)

Ретроспективни убеждения

Едно общо когнитивно убеждение включва тенденцията да виждате събития, дори случайни хора, като предсказуеми знаци. "Знаех си!" или "Знаех през цялото време" са типични стереотипи в този случай. С други думи, нещата винаги изглеждат по-очевидни и предвидими, след като вече са се случили. След едно събитие, хората често смятат, че те са знаели за резултата от него още преди то всъщност да се е случило. Явлението е доказано в редица различни ситуации, включително политиката и спортните събития. В експерименти, хората често си припомнят техните прогнози преди събитието като носят смисъла на категоричен факт. И така какво причинява ретроспективните убеждения? Изследователите предполагат, че три ключови променливи си взаимодействат, за да допринесат за тази тенденция, да се гледа на нещата като предсказуеми, а те в действителност не са.

1. Първо, хората са склонни да дават ранни прогнози за събитие, дори и да го правят въобразявайки си. Като погледнем назад върху нашите по-ранни прогнози, ние сме склонни да вярваме, че наистина знаем отговора през цялото време.

2. Второ, хората имат склонност да виждат събитията като неизбежни. При оценката на нещо, което се е случило, ние сме склонни да приемем, че това е нещо, което просто е трябвало да се случи.

3. И накрая, хората също са склонни да предполагат, че могат да предвидят някои събития. Когато тези три фактора се събера в една ситуация тогава се получава ретроспективно убеждение. Когато един филм достигне своя край и ние открием, кой е убиецът, можем да погледнем назад в действието на филма и да изтълкуваме първоначалните си впечатления за виновния характер на убиецът във филма. Също можем да разгледаме всички ситуации и второстепенни герои и да вярваме, че при тези променливи, е ясно какво ще се случи. Можем да си тръгнем от филма с идеята, че сме го знаели през цялото време, но реалността е, че най- вероятно въобще не сме.

Закотвени убеждения - фокусирана илюзия

Ние хората доста често се влияем силно от първата част на някаква информация, която чуваме или виждаме - феномен, наричан закотвени убеждения или закотвен – фокусиран ефект. Това е когнитивно отклонение, което използва първото впечатление от някаква информация за взимане на решение. Това е "котвата" около която всяка друга постъпваща информация гравитира и се поставя под съмнение. Например, началната цена, предложена за покупка на употребяван автомобил поставя стандарт за останалата част от преговорите, така че цени по-ниски от първоначалната изглеждат по-разумни, дори ако те са в действителност високи за този автомобил. Фокусираният ефект е когнитивно отклонение, което се случва, когато хората отдават твърде голямо значение на един аспект от определено събитие или информация, а това води до грешка в точното прогнозиране на полезността на един бъдещ резултат.

Дезинформиращ ефект

Нашите спомени за конкретни събития също са склонни да бъдат силно повлияни от нещата, които се се случили след въпросното събитие – феномен, известен като дезинформиращ ефект. Един човек, който става свидетел на катастрофа или обир вярва, че спомените му за това са кристално ясни, но изследователите са открили, че паметта е изненадващо податлива на дори много фини влияния. В един класически експеримент воден от психолога Елизабет Лофтъс е доказан този ефект. На хора е пуснато видео на автомобилна катастрофа и след това са били помолени да отговорят на два въпроса: "Колко бързо са се движили колите, когато са се ударили една в друга?" и “Колко бързо са се движили колите, когато са се разбили една в друга?”. Когато са им задали тези въпроси след една седмица учените открили, че тази малка промяна в глаголите на въпросите е накарала участниците да си припомнят неща, на които всъщност не са били свидетели. На въпроса дали са видели някакво счупено стъкло, тези, на които е зададен втората версия на въпроса са казали, че са видели, а всъщност не е имало. Изследователите открили, че използването на глагола "разбили" вместо "ударили" може да промени начина, по който участниците помнят инцидента.

Ефекта на ореола

Ефекта на ореола е когнитивно отклонение, при което първото впечатление е достатъчно за да бъде направено цялостно заключение за човека. Например учителите, които са добре изглеждащи се възприемат като интелигентни, мили и съпричастни. Този ефекта е открит от психолога Едуард Торндайк и го има в двете посоки, положителна и отрицателна (ефект на рогата). Ако наблюдателят харесва един аспект на нещо, той ще бъде положително предразположен към всичко за него, но ако наблюдателят не харесва един аспект на нещо, това ще се отрази негативно предразположение към всичко за него като цяло. Което, разбира се няма нищо общо с реалността.

Автор: Анелия Димитрова