Пасивно-агресивното поведение е изключително обезпокоително състояние и неразбран феномен. Хората често се обвиняват един-друг в такова поведение без наистина да разбират неговата същност. От друга страна, когато се сблъскат с истинска пасивна агресия, те са неспособни да се припознаят като жертви. И така, кой е пасивно – агресивен човек? По същество, това е човек, който се занимава с непряк израз на гняв. Този човек, който не е в състояние да признае на себе си или на други лица, че е ядосан, затова несъзнателно "погребва" това чувство дълбоко в психиката си. За съжаление, погребаните емоции не си остават такива, а си намират начини да се проявяват под една или друга форма. Гневът е сложна емоция. Той е едновременно мощен и опасен – път към успеха и знак за разрушителност.

Read more: Истината за Пасивно-агресивното поведение

Какво може да ни причини стреса

Стресът може да се определи като начина, по който се чувствате, когато сте под абнормално напрежение.

Всички видове ситуации може да предизвикат стрес. Най-често това включва работа, пари, романтични връзки с партньори, деца или други членове на семейството. Стресът може да бъде причинен и от големи катаклизми и събития в живота като развод, безработица, преместване в ново жилище или тежка загуба. Но понякога не съществуват очевидни причини.

Стресови събития, които са извън обхвата на нормалния човешки опит, като  злоупотреби или измъчвания, могат да доведат до пост-травматично стресово разстройство (ПТСР).
Стреса може да бъде и положителен. Изследванията показват, че умерено ниво на стрес в ежедневието ни прави по - креативни, мотивирани и по-бдителни.  
Но стресът е здравословен само ако е краткотраен. Продължителния стрес може да доведе до физическо и емоционално изтощение. Стигне ли до крайности, той може да бъде убиец.

Read more: Какво може да ни причини стреса

За тревожността когато минава здравословните граници Тревожността е една емоция, характеризираща се с неприятни състояния на вътрешна нестабилност, често придружени с нервно поведение, като например крачене напред - назад, задължително соматични оплаквания и преживявания.  Тревожността не е същото като страха, защото той е отговор на реална или въображаема непосредствена заплаха, а тя се активизира от очаквана бъдеща заплаха ( ами ако стане най - лошото) и това се приема като единствен вариант от възможни сто да кажем за някаква бъдеща ситуация.

Има различни видове тревожност. Екзистенциална тревожност може да се случи, когато човек е изправен пред някаква житейска криза или нихилистични чувства. Хората също могат да се сблъскат със соматична тревожност, сценична треска и други производни.
Тревожността е близка до концепцията за невротизма. Тревожните разстройства са група от психични разстройства, характеризиращи се с чувство на тревожност и страх. Те са отчасти генетични, но може също така да се дължат на употребата на наркотици, включително алкохол и кофеин, както и на отказ от някои лекарства. Те често се придружават от други психични разстройства, особено биполярното афективно разстройство, хранителните разстройства, голямо депресивно разстройство или определени личностни такива.
Различни тревожни разстройства имат различни схеми на лечение. Някои са превантивни, а някои са предназначени за лечение на проблема.

Read more: За тревожността когато минава здравословните граници

ДепресияМоментите в живота ни на тъга и самота не се окачествяват като депресивни. Защо? Защото депресията е заболяване - психично състояние (разстройство), което си има точни и ясни симптоми. Депресията е едно от най - разпространените психични заболявания сред човечество в наши дни.
Депресията може да бъде лека, умерена или тежка, освен това тя има и подтипове. Генералните симптоми на депресивните състояния са:

чувство на тъга, безпокойство и вътрешна празнота;
загуба на интерес към дейности (безволие), които някога са били интересни или приятни, включително към секса;
безпричинна умора, липса на енергия;
загуба на апетит (със загуба на тегло) или прекален апетит (с наддаване на тегло);
нарушения на циркадния ритъм на съня (безсъние, ранно сутрешно събуждане или прекомерен сън);
загуба на емоционално изразяване (плосък афект);
чувство на безнадеждност, песимизъм, вина, безполезност или безпомощност, апатия;
социално маргинализиране;
нарушена концентрация, памет или вземане на решения;
необичайна  раздразнителност и гняв;
соматична симптоматика като главоболие, храносмилателни разстройства или хронична болка, които не се повлияват от лечението;
Суицидни мисли или самонараняване.

Read more: Депресия

Психично разстройство, наричано също психично заболяване е поведенчески модел, който причинява или страдание или слаба способност да функционира адекватно и пълноценно индивида в обикновения живот.  

Признаците и симптомите зависят от специфичното разстройство, но като цяло причините за психичните разстройства често са неясни. Теории могат да съдържат констатации от различни области. Обикновено те се определят чрез комбинация от това как човек се чувства, действа, мисли или възприема. Това може да е свързано с определени области или функции на мозъка, често в социален контекст. Психичното разстройство е един от аспектите на психичното здраве. Научното изследване на психичните разстройства се нарича психопатология.

Read more: За психичните разстройства и състояния

Page 2 of 2