Стресът и последствията от неглижирането му 

В динамиката на съвременния живот стресът се е превърнал в неизменна част от ежедневието. Съвременният човек е подложен на непрестанно нарастващи изисквания – професионални, социални и личностни, които често надхвърлят неговия капацитет за адаптация. Това прави разбирането на механизмите на стрес и неговото управление от ключово значение за поддържане на психично и физическо здраве.

Стресът е признат като важен проблем както в базовите, така и в клиничните невронауки. Въпреки че представлява физиологичен феномен, фундаментален за оцеляването, той е силно свързан с редица психични разстройства, включително депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство. За да разберем по-добре стреса и неговите последици, е необходимо да изследваме неговите невробиологични механизми, различните му прояви и методи за справяне.

Стрес и дистрес: ключови определения

Какво е стрес?

Стресът се определя като реален или възприеман дисбаланс в психофизиологичната хомеостаза на организма или психологическото благополучие на индивида. При възникване на стрес тялото мобилизира редица поведенчески и физиологични механизми за противодействие на смущенията и възстановяване на нормалното състояние. Стресорите, активиращите го събития могат да задействат различни механизми за справяне, включително поведенчески реакции, активиране на симпатиковата нервна система и надбъбречната медула, секреция на стресови хормони (като глюкокортикоиди и пролактин) и мобилизация на имунната система. Стресовите реакции имат няколко ключови характеристики:

• Те служат за физиологична и психологическа адаптация и затова са полезни и желателни.
• Могат да възникнат и в ситуации, несвързани със стрес.
• Не всички стресори са неприятни – някои могат да бъдат приятни.

Какво е дистрес?

Дистресът се определя като неприятно, негативно състояние, при което процесите на справяне и адаптация не успяват да върнат организма към физиологична и/или психологическа хомеостаза. Преминаването в маладаптивно състояние може да се дължи на силен или продължителен стресор или на множество кумулативни стресови въздействия с вредни последици за благосъстоянието на индивида. Преходът от стрес към дистрес зависи от няколко фактора, основно от продължителността и интензивността на стресора.

Предвидимостта и контролируемостта (т.е. способността на индивида да контролира своята среда) са важни фактори в прехода от стрес към дистрес. Редица изследвания показват, че при животни, които могат да предвидят началото на стресов стимул или да контролират неговата продължителност, поведенческите и физиологичните въздействия на стресора се смекчават.

Разликата между стрес и дистрес

Стресът и дистресът са различими понятия, които се различават по способността на организма да се справи или адаптира към промените в непосредствената среда и опит.

Стрес:

• Стресовите реакции са нормални реакции към околната среда или вътрешни смущения и могат да се считат за адаптивни по природа.
• Стресът може да бъде полезен и да води до положителна адаптация.
• Представлява отговор на организма към предизвикателства или заплахи, който включва мобилизация на ресурси за справяне.

Дистрес:

• Дистресът възниква, когато стресът е силен, продължителен или и двете.
• Той се характеризира с неспособност на организма да се върне към хомеостаза, въпреки опитите за адаптация.
• Има отрицателни последици за физическото и психическото здраве.

Невробиология на стреса

Ефекти върху мозъка

Хроничният стрес води до важни промени в структурата и функцията на мозъка:

1. Хипокампус: Хроничният стрес води до смаляване на дендритите, намалена синаптична пластичност и потискане на неврогенезата в зъбчатата гънка. Това може да обясни дефицитите в паметта и когницията, свързани с хроничния стрес.
2. Префронтален кортекс: Стресът причинява атрофия на дендритите в PFC, което нарушава работната памет и изпълнителните функции. Това може да допринесе за трудностите при вземане на решения и регулиране на емоциите.
3. Амигдала: За разлика от хипокампуса и PFC, хроничният стрес води до хипертрофия и повишена активност в амигдалата, усилвайки емоционалните и тревожните реакции.
4. Система на възнаграждението: Хроничният стрес влияе върху допаминергичната сигнализация във VTA и NAc, което потенциално допринася за анхедония и депресивноподобно поведение.

Ендокринни процеси при стрес

Идентифицирането на стресор води до активиране на две основни компоненти на стресовата система и освобождаването на нейните крайни медиаторни молекули:

1. Симпатико-адрено-медуларната ос (SAM): отделя норадреналин и епинефрин
2. Хипоталамо-хипофизо-адреналната ос (HPA): отделя глюкокортикоиди

След активирането на тези оси в отговор на даден стресор, те генерират координиран отговор, който започва в рамките на секунди и може да продължи дни, осигурявайки бързи отговори, позволяващи както подходяща стратегия, почти незабавно, така и възстановяване на хомеостазата.

За постигане на това, стресовият отговор системно насърчава:

• Мобилизиране на енергия
• Метаболитни промени
• Активиране на имунната система
• Потискане на храносмилателната и репродуктивната система

Психологични последици от стреса

Когнитивни промени

При хроничен стрес настъпват значителни промени в когнитивните функции. Дендритната сложност прогресивно намалява в хипокампуса и префронталния кортекс след хронично излагане на стресори, което води до нарушения в ученето и паметта. Проучванията показват, че дори умерен стрес с продължителност 2-3 месеца, който не предизвиква явни признаци на дистрес, променя изпълнението на животните в тестове за тревожност, депресия и памет.

Емоционални и поведенчески промени

Когато има свръхизлагане на стресори, продължаващо от часове до дни, е възможно да се наблюдават структурни промени в лимбично-кортикалните области и дори в системата за възнаграждение. За разлика от намаляването на дендритната сложност в хипокампуса и PFC, невроните в базолатералната амигдала (BLA) и нуклеус акумбенс (NAc) увеличават дендритната плътност, увеличават възбудимостта и намаляват инхибиторния тонус в този контекст.

Поведенческите последствия от тези структурни промени се свързват с тревожно поведение, вероятно поради хипертрофията на амигдалата, и дефицити в обучението, които могат да бъдат обяснени с увредени структури на хипокампуса и PFC.

Диагнози по МКБ свързани с дистрес

Международната класификация на болестите, 11-та редакция (МКБ-11) включва специфична класификация на разстройства, свързани със стрес, която обхваща както нови диагностични категории, така и ревизии на съществуващите. Тези диагнози са:

1. Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) – Характеризира се с повторно преживяване на травматичното събитие, избягване на стимули, свързани с травмата, повишена възбудимост и негативни когнитивни и емоционални промени.
2. Комплексно посттравматично стресово разстройство – Включва симптомите на ПТСР плюс проблеми с регулацията на емоциите, негативна самооценка и трудности в поддържането на междуличностни отношения.
3. Продължително скръбно разстройство – Характеризира се с интензивна тъга и емоционална болка след смъртта на близък човек, които продължават…

Диагнози по МКБ

Каталогът предоставя възможност за търсене на специалисти по конкретни психични състояния и диагнози, определени по Международната класификация на болестите (МКБ). Независимо дали търсите помощ за депресия, тревожност, панически разстройства, зависимости или други специфични състояния, при нас ще намерите професионалисти с опит в съответната област.

Справяне със стрес и напрежение

В динамичното ежедневие стресът е неизменна част от живота ни. Ако чувствате натрупано напрежение, емоционално изтощение или трудности в справянето с ежедневните предизвикателства, нашият каталог ще ви помогне да откриете специалисти, които предлагат техники за релаксация, терапия за управление на стреса и психологическо консултиране.

Семейни и брачни консултации

Семейните отношения понякога се нуждаят от професионална подкрепа. В „Каталог на Психолозите в България“ ще намерите психолози и терапевти, които работят с двойки и семейства за преодоляване на конфликти, подобряване на комуникацията и изграждане на здравословни връзки.

Подкрепа за деца и юноши

Децата и юношите също могат да се сблъскат с емоционални и поведенчески трудности. Специалистите, които предлагаме, са обучени да работят с млади хора, като предоставят консултации за проблеми като тревожност, депресия, училищни трудности, социална адаптация и други.

Защо да изберете „Каталог на Психолозите в България“?

• Широк избор: Обединяваме психолози от цялата страна, покривайки разнообразни области на психичното здраве.
• Лесно търсене: Можете да филтрирате специалистите по град, област на компетентност и метод на терапия.
• Достоверна информация: Всички профили са внимателно подбрани и съдържат актуални данни за опит, квалификация и предлагани услуги.
• Подкрепа на всеки етап: Независимо дали търсите помощ за себе си, вашето дете или вашето семейство, тук ще намерите специалиста, който може да ви помогне.

Започнете още днес

Вашето психично здраве е от значение. Разгледайте нашия каталог и направете първата стъпка към по-добро благосъстояние и по-качествен живот. Изберете доверен психолог във вашия град и започнете своето пътуване към себе си още днес.

автор Анелия Димитрова