Истината за Пасивно-агресивното поведение
Пасивно-агресивното поведение е изключително обезпокоително състояние и неразбран феномен. Хората често се обвиняват един-друг в такова поведение без наистина да разбират неговата същност. От друга страна, когато се сблъскат с истинска пасивна агресия, те са неспособни да се припознаят като жертви.
И така, кой е пасивно-агресивен човек? По същество, това е човек, който се занимава с непряк израз на гняв. Това е човек, който не е в състояние да признае на себе си или на други лица, че е ядосан, затова несъзнателно „погребва“ това чувство дълбоко в психиката си. За съжаление, погребаните емоции не си остават такива, а си намират начини да се проявяват под една или друга форма.
Гневът е сложна емоция. Той е едновременно мощен и опасен – път към успеха и знак за разрушителност.
Да, трудно е да се отдели гневът от насилието, защото гневът е прикрито насилие. Нека си изясним какви са проявите на пасивно-агресивния човек.
Като за начало, той никога не е конкретен по даден спор или разговор и рядко има предвид това, което говори. Затова трябва да се наблюдават действията му — той „влетява“ с куп негативни думи, причинява достатъчно стрес и емоционална вреда на събеседника си без видима причина и яснота по обсъжданата тема.
Друг показател е избягването на отговорността с извинението, че просто е забравил за поетия ангажимент — това си е вид наказание. Такъв човек никога не е виновен за каквото и да е било, той е безгрешен. Виновни са всички останали хора или обстоятелства, които са довели до дадена ситуация и трябва да бъдат наказани.
Тук вече излиза друга черта — те отмъщават със заявката, че това е справедливост. Пасивно-агресивните хора имат страх от емоционално обвързване, те не вярват на никого и са почти винаги подозрителни. „Загнездват“ чувство в партньора си, че иска прекалено много с цел да не се очаква от тях нищо.
Винаги играят ролята на жертвата, когато нещата излязат извън техния доминант. И със сигурност сроковете не са за тях — те са над останалите. За тях важи максимата: „Отложи днешната работа за утре, за следващия ден… година…“.
От цялата тази картина до тук се стига до генералния извод за хората, проявяващи пасивна агресия: те ползват лъжата, за да избегнат отговорността и да премоделират нещата за себе си както им е удобно, с цел да не бъде нарушена зоната им на комфорт.
Пасивно-агресивният човек е неспособен да има емоционална връзка с абсолютно никой. Психологически, такъв човек се нуждае от отдушник на гнева си, но е ужасен да го излее. Страхът му е, че ако се освободи от него, може да нарани хората около себе си или да бъде наказан за това, че го е направил.
От друга страна, като всяко чувство, гневът настоява да бъде освободен и се бори с несъзнателните бариери на личността.
Автор: Анелия Димитрова