За тревожността когато минава здравословните граници
01.07.2021Тревожността е една емоция, характеризираща се с неприятни състояния на вътрешна нестабилност, често придружени с нервно поведение, като например крачене напред – назад, задължително соматични оплаквания и преживявания. Тревожността не е същото като страха, защото той е отговор на реална или въображаема непосредствена заплаха, а тя се активизира от очаквана бъдеща заплаха ( ами ако стане най – лошото) и това се приема като единствен вариант от възможни сто да кажем за някаква бъдеща ситуация.
Има различни видове тревожност. Екзистенциална тревожност може да се случи, когато човек е изправен пред някаква житейска криза или нихилистични чувства. Хората също могат да се сблъскат със соматична тревожност, сценична треска и други производни.
Тревожността е близка до концепцията за невротизма. Тревожните разстройства са група от психични разстройства, характеризиращи се с чувство на тревожност и страх. Те са отчасти генетични, но може също така да се дължат на употребата на наркотици, включително алкохол и кофеин, както и на отказ от някои лекарства. Те често се придружават от други психични разстройства, особено биполярното афективно разстройство, хранителните разстройства, голямо депресивно разстройство или определени личностни такива.
Различни тревожни разстройства имат различни схеми на лечение. Някои са превантивни, а някои са предназначени за лечение на проблема.
Антидепресанти, по-специално инхибиторите на обратното захващане на серотонина (SSRIs), са широко използвани за лечение и профилактика на различни тревожни разстройства в тежка или хронична форма. Също в борбата с тревожните разстройства влизат антихистамините, бетаблокерите и бензодиазепини.
Но най – важна част от цялото лечение на тревожните разстройства и превенция си остава психотерапията. Медикаментите овладяват нещата, когато са излезли извън контрол, психотерапията е тази, която не позволява да излязат извън релси или ако това се е случило да се овладеят.
Има различни видове тревожност. Шестте най-често срещаните тревожните разстройства са:
Генерализирано тревожно разстройство
Човек се чувства неспокоен през повечето дни, притеснява за много и различни неща, в това си състояние е от шест или повече месеца.
Социална фобия
Човек има силен страх да не бъдат критикуван и отхвърлен в ежедневни ситуации като при публично говорене, хранене на обществени места, и изобщо места където има тълпи и му се налага да води разговори.
Специфични фобии
Страх от лете със самолет
Страх от вода
Страх от поставяне на инжекции
Страх от животни
И др.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Човек има текущи нежелани / натрапчиви мисли и страхове, които предизвикват безпокойство (обсесии). Те са напълно осмислени и осъзнати, че са глупави и нереалистични, но не могат да бъдат преодолени и страдащият си изгражда определено поведение съпроводено обикновено от ритуални действия, които облекчават тревожността му – компулсии. Например, страх от микроби и замърсяване може да доведе до постоянно измиване на ръцете и пране на дрехите. Проблемът тук е не мислите, а че се вярва в тях – придава им се значение и се приемат за абсолют.
Пост-травматично стресово разстройство
Това може да се случи, след като човек се сблъсква с травматично събитие (като война, нападение, инцидент, бедствие, автомобилна катастрофа, хирургическа интервенция). Симптомите могат да включват затруднена или невъзможна релаксация, постоянна ретроспекции на събитието, както и избягване на всичко, свързано със събитието. На това разстройство се слага диагноза когато човек проявява симптомите за най-малко един месец и поне шест месеца след събитието.
Паническо разстройство
Човек има пристъпи на паника, които са интензивни, завладяващи и често неконтролируеми чувствата на тревожност в съчетание с набор от физически симптоми или т. нар. панически атаки. Лицето, което има пристъп на паника може да изпита недостиг на въздух, болки в гърдите, световъртеж и прекомерно изпотяване. Понякога, хората, имащи такива атаки си мислят, че получават сърдечен удар или просто умират в този момент. Ако човек има повтарящи се пристъпи на паника или те с повече от един за месец, обикновено се диагностицира с паническо разстройство.
Автор: Анелия Димитрова