Как да спра тревожните мисли? Какво да направя при паническа атака? Защо постоянно се тревожа?

Единствената функция на мозъка ни – еволюционна, е защитна. Той защитава тялото, и забележете, ума ни от опасности, които застрашават живота ни. По този начин сме оцелели и оцеляваме като същества на тази планета. Мозъкът , чисто органично и биологично, си функционира отделно от  съзнанието и метакогницията. Той следи за здравото функциониране на телесните и мозъчни системи, затова, когато има някъде дисфункция усещате болка, през болката сигнализира, че има нарушение някъде и съзнанието ви реагира чрез житейският ви опит и отивате на лекар, или до домашната аптечка. Ето, свършил си е защитната функция. Пиете аналгин – минава ви главоболието, промивате си раната на коляното – минава ви, имате аритмия – ходите на кардиолог, изписва ви лекарства и минава.

Сега какво става  когато имате паническа атака? Същото!
Паническите атаки имат защитна функция на съзнанието и съществуването на личността.  Ще направя паралел с физическата болка. Тук сигнала (болката в коляното – физиологичния еквивалент) е тревожната мисъл, която е толкова карастрофицирана и опасна за съществуването на човека, че веднага се подава сигнал на мозъка за опасност. И той, като добре сработена и функционираща система реагира. Как? Мозъка приема сигнала за опасност от тревожната мисъл  като опасност за живота, лимбичната ви система светва като коледна украса и ако има звук би се оприличила като сирените на 2-ри юни, това е стъпка 1.

Стъпка 2 – мозъка дава команда на тялото да се подготви за опасност, сиреч да ви “спаси живота”, секретира се бустерно адреналин от надбъбречните ви жлези, а той пък стеснява кръвоносните съдове( просто такова си му е естественото действие при голяма секреция, нищо фрапиращо и в случаят животозасстрашаващо), по стеснените съдове преминава по малко кислород в комбинация с плиткото ви дишане (плитко, защото така дишаме когато ни гони мечка и исика да ни разкъса – опасност за живота, и тук всичко е естествено), получава се едно по бързо биене на сърцето, което е пак естествено , то трябва да увеличи ударите, да забърза работа, че да изпомпа кислород до мозъка , да го захрани, тъй като е в по – малки количества заради стъпка

2. От цялата тази работа, която е съвсем естествен отговор на мозък и тяло при опасност, поради малкото количество вдишан кислород (плитко дишане) и в кръвта, заради стеснените съдове от адренална (повтарям – естестена реакция на здраво тяло) може да имате мравучкане по краката, замайване ( задържан въглероден диоксид – не го издишвате) ииииии съвсем нормални и здрави реакции на тялото при опасност.

И сега стъпка 3 на развитие на паническа атака  – всичките тези телесни усещания, повтарям УСЕЩАНИЯ, а не сиптоми ги интерпретирате като опасност за живота ви – ТЕЛЕСНА и към  първоначалната тревожна мисъл, която е била алармата се прибавят “ Ще получа инфаркт”, “Ще припадна”, “Ще умра”, “Ще полудея” ..което ви прави още по – тревожни и така цикъла се завърта два, три пъти и воала – това е паническа атака хубаво разгърната.

Само да вметна една стандартна паническа атака трае около 10 – 15 мин, толкова е нужно на мозъка да анализира тялото и околната среда, че да установи, че тоя човек няма да мре, получава инфаркт или припада и, че всичко е фалшива аларма – няма опасност за живота му. Сега идва ред да се убедим и да докажем на съзнанието , че е така. Ако тревожността ви продължи , това не е паническа, а личностова поддръжка през тревожен мисловен процес.

Знанието дава спокойствие, незнанието дава тревожност и панически или тревожни атаки (даааа, има и тревожни атаки ). Хубаво е да знаете, защо реагира така тялото ви, за да не стигате до грешни интерпретации за нормални и здрави отговори на телесно ниво от мисловна опасност. Нека ви го обясня с пример: сега , представете си, че ви гони мечка, иска да ви изяде. Как според вас ще реагира тялото ви, какво ще усетите в него ? Същото като при ПА. Само че тогава въобще няма да ви дреме, че са ви омекнали коленете или имате трудно дишане, а гледате да си съхранатите живота. да, мозъка вижда факта, затова. При ПА не знаете кой е факта, еми, казах, тревожната мисъл.   И поведението при мечката е или започвате да бягате, или да й крещите и замеряте с камъни, или седите като попарени. Това са трите поведенчески еволюционни отговора при опасност. Сега при ПА мечката е тревожната мисъл, пак казвам, схващате ли…. но понеже не знаете кое първо, кое второ и се започва отзад напред  – щом тялото ми е реагирало така, значи е нещо телесно и ще я припадна , я ще умра от инфаркт, я полудявам…

Мисълта предизвиква емоция, емоцията предизвиква телесни усещания, и идва ред на реакцията. 
Техниките за справяне се учат и усвояват в психотерапевтичен процес, всичко е изключително индивидуално и комплексно за всеки. Няма универсални техники за всеки човек с един и същи проблем , просто, защо всеки човек е индивидуален и автентичен. За човешката психика няма copy\ paste и чат GPT, защото нея я носи личност със собствените си особености и почерк.
Паническите атаки генерално погледнато са просто BG Alert за нещо, което не сте си свършили по себе си, дори ви правят услуга да се замислите по полезен начин за себе си и в правилният фокус. 

Та: Как да спра тревожните мисли? 
Не можете да спрете мисли или да си избирате точно какви да ви влизат, а можете да ги анализирате, оглетете като хеликоптер отгоре, да ги ревизирате, да потърпите тревожножността от тях и да прецените колко са меродавни и колко не, след което да предприемете действие или бездействие. Това е функционално поведение вследствие на тревожни мисли, което ги обезсмисля и неутрализира през изграждане на адекватно виждане за ситуацията на базата на факти. За този процес се изисква професионално психотерапевтично взаимодействие и обучение.  

Какво да направя при паническа атака?
Дайте си знанието на първо място за процеса на разгръщане на ПА, който ви описах по горе и потърсете психотерапевт, който да ви поведе по точният начин за вас.  

Защо постоянно се тревожа?
Има си причина или причини за това. Нищо не е случайно. Отговор на този въпрос и обяснение би ви дал вашият психотерапевт, който след оценка и специфична формулировка по вас ще си отговорите взаимно, ще работите екипно и ще дерзаете.  

Въпросите за вас не са Защо ( за нас са ), за вас са Как, Кога и Колко!

Поздрави,
Анелия Димитрова